Не съм нужна на никого, нищо не ми върви…

Работим с всички сили, печелим, ръководим, вземаме важни решения, постигаме върхове, но… във всеки момент можем да се провалим заради детските си комплекси. Тук ви разказахме за два, които вият пипала от ранна възраст, а ето и още два, зародени в детството, които могат да вгорчават живота:

Не съм нужна на никого

„Кой мъж ще те вземе!“ Това е чест упрек на родители към дъщерите им и се смята, че го казват с най-добри намерения, за да накарат момичетата да бъдат спретнати, пестеливи, учтиви и т.н. Винаги има много причини, поради които „никой не може да вземе”: характерът е тежък, стаята е мръсна, а чашата не е измита и странното е, че тези думи по правило се материализират в живота на детето.

„Няма да забравя този рефрен от най-ранно детство – чувах го, докато не се изнесох от дома на родителите ми. Цялото семейство го повтаряше в хор, после соло... Пета година живеем с бащата на дъщерята ми като приятели, но не можете да ни заведете в гражданското по никакъв начин, просто семейните роли ни се губят някъде по пътя“, разказва Анджела.

Има и други резултати от този „възпитателен метод“.

„Често съм чувала: „Такава, каквато си, на кого ще си нужна?“ Сега се чувствам виновна пред мъжа ми за това, че вкъщи съвсем не е стерилно чисто, не е така, както „трябва“ и че някъде е написано, че скоро ще му омръзне от боклуците и мръсотията и ще ме остави,“, споделя 30-годишната Наталия.

„Повтаряйки „кой ще се ожени за теб“, родителите утвърждават изначално идеята, че момичето непременно ще зависи от някого. Така то се „програмира“ в подчинена позиция и от тук започват да вият пипала драматичните семейни истории. Тези, заради които мъжът прави каквото си иска, защото чувства, че жена му е зависима от него. Неосъзнато (а това, което казват родителите, остава дълбоко в подсъзнанието), порасналото момиче  във всяка връзка ще преживява страха от „изобличаване“ - че във всеки един момент партньорът открива, че то наистина не заслужава любовта му“, коментира психологът Жана Шопина.

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

- Няма да те приемат в никой университет, ще станеш чистачка;

- Никой няма да ти търпи трудния характер;

- Мъжът ти ще избяга от теб след една седмица, ако продължаваш да се държиш така;

- Това, което се постига лесно, не се цени.

Правилни фрази

Главната ценност, която сте длъжни да предадете на своето момиче, е да го научите да се цени, да слуша собствените си усещания и емоции. Да се научи да анализира думите и постъпките, защото, когато детето се ръководи от клишета, било то и родителски, престава да има вяра на себе си. Което е особено лошо за жените.

„Всички сме наясно, че именно жената „направлява семейния кораб“ и ръководи отношенията. Да, ако трябва, тя дава на мъжа да си поиграе на глава на семейството. Именно жената е важно всеки път да преосмисля ситуацията и отношенията, както и това как да постъпва по-нататък“, казва специалистът.

Нищо не ми върви

Този казус обикновено произтича с деца, чиито родители са хиперзагрижени. Детето пее любима песничка, а майка му се обажда, че не – не пее правилно, ето как трябва. И хлапето замълчава. Момичето рисува картини за конкурс, но таткото му съобщава, че не, то няма художнически талант, по-добре  да учи математика.

„В девети клас реших да се готвя за изпити в театралния институт“, разказва Оксана, маркетинг мениджер. „Но после мама каза: „Такива като вас са много, само ще си загубиш времето“ и се отказах – не посмях да предприема нищо без нейното одобрение.“ В резултат, според Оксана, от много години тя не прави това, което ѝ иска душата, и няма да успее да промени бъдещето си, докато успее да анализира комплексите си.

Снимка: Shutterstock

Юлия, майка на петгодишен син, отбелязва, че любимата фраза на баща ѝ е била: „Няма по-лош глупак от инициативният глупак.“  Изричал я при всички случаи, когато тя се е опитвала да прояви самостоятелност и задълго е убил желанието ѝ да поема отговорност за каквото и да било.

Когато казвате на дъщеря си, че не се справя, защото е с две леви ръце, е безсмислено да се надявате, че тя с желание ще започне да шие, да готви или да прави нещо съзидателно. Децата правят с удоволствие това, което им се получава, а когато му щажете, че не успява, то губи ентусиазъм, затова оценките на свършената работа вредят, твърди Шопина.

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

- Нищо не можеш да направиш като хората;

- Ако си се захванала с нещо, доведи го до край;

-Ти по-добре не ми помагай.

Правилни фрази

Вместо да втълпявате някакви истини, които са очевидни за възрастните, дайте възможност на детето да види резултатите от постъпките си. Нека са грешни – какво толкова? Не бързайте да мърморите, че е измило лошо чашата, по-добре похвалете момичето си за усилието и я измийте по-късно. Наивно е да се очаква, че детето от първите си стъпки ще доведе всичко до отличен край.

Най-добрата превенция против комплекси е доверието. Искреният порив на детето, колкото и глупав да ви се струва, не бива да се подценява. Момичето иска да стане балерина? Това не значи, че непременно ще кандидатства в хореографското училище – може просто балетната пачка да му харесва. Но ако веднага реагирате с „О, боже, никакъв балет, та ти тежиш 50 килограма“, ще постигнете само едно – детето няма да сподели с вас следващите си желания и мечти.

А доверието е изключително важно в отношенията  на родителите и децата, особено подрастващите, защото те искат да знаят мнението на мама и да обсъдят всеки свой проблем с нея. Не ги съдете, не им поставяйте оценки, това е живот, не изпит, за който съпричастността ви ще е достатъчна.

Източник: адаптация Марина Атанасова